С мен се свързаха представители на софтуерна фирма с претенции, че използваме техен софтуер, а българският им представител ни изпрати проформа фактура. Тонът им е груб и заплашват с руска адвокатска кантора.“
Напоследък стана масова практика чуждестранни фирми производители на софтуер или техни представители да се свързват с български проектантски бюра с претенции за заплащане на големи суми за използване на софтуер. Обичайният сценарий е че българин на работа в чуждестранна фирма пише е-мейли на българската фирма на английски в които твърди, че разполага със солидни доказателства, че има нарушени права на автора на софтуера. След поредица от електронни писма със заплахи с българската фирма се свързва местният представител на производителя на софтуера, който препотвърждава заплахите и изпраща проформа фактура за необяснимо голяма сума, обикновено над 10.000 евро.
През цялото време хората, които безпокоят местната фирма утвърждават, че са сигурни и че разполагат с точни и солидни доказателства. Напълно в разрез с добрите търговски практики те отказват да посочат както въпросните доказателства, така и начина по който са ги придобили.
Българското законодателство предвижда строги формални правила за доказателствата от частно правен характер, които биха могли да обосноват даден иск или в по-неприятният сценарий да послужат за съставяне на обвинителен акт.
Когато бъдете въвлечени в подобна кореспонденция най-важното е да не позволявате на другата страна да диктува развитието на отношенията само според собствените си интереси и навреме да направите правен анализ на ситуацията и тежестта на позициите на двете страни.